Архив

Posts Tagged ‘шофьорски курсове’

Взели сте шофьорските изпити и сега накъде?

октомври 17, 2009 7 comments

Тук мисля да разкажа скорошните си „приятни“ изживявания, които съпровождат различните процедури по изкарване на шофьорска книжка категория „В“. Макар, че бях благословен от съдбата или по-точно от мързела и ината си да изкарам шофьорска книжка на 24 години, възраст през която, едва ли ще ви се отдели време точно за кормуване и листовки, но това си е лично моя грешка… все пак мисля да премина направо към заветния миг.

Взели сте листовките (нищо стряскащо няма в тях (все пак на мен ми се наложи два пъти да ги взимам:първият път с 1, а вторият без нито една грешки), на изпита са два броя по 30 въпроса, като ви се позволява да направите общо до 5 грешки) и впоследствие сте издържали практическият изпит, така нареченото кормуване. След ден се срещате с инструктора си (онзи симпатичен чичко, който е потрошил няколко кофи с нерви докато се опитвал да ви научи на елементарните неща в шофирането (примерно да не влизате в завой на 4-та или 5-та предавка, да не обирате банкетите, бордюрите и налазелите по тях хора, как да си чупите крачето за да държите колата на полу-амбриаж и все такива весели неща)). Той ви връчва два листа (първият свидетелство за издържан теоретичен изпит, вторият за практичен такъв), стискате си ръцете, а ако сте някоя млада мома, може и целувка да получите. Пожелава ви безопасен и спокоен път, и да внимавате и спазвате съветите му за напред (като същевременно е сключил пръсти и мислено се моли да не ви среща на пътя си, поне не и през първите ви няколко години на кормилото). Предупреждава ви да не отивате в КАТ преди да са изминали пет дена от издържания изпит, защото протоколите ви няма да са стигнали още там. На вас от превъзбуда ще ви е все едно, дали ще чакате още пет дни, все пак най-важното е минало… но се оказва, че чакането ще е още доста повече.

Най-важното нещо, което вие трябва да направите преди да сте започнали курса (или поне малко след това) е да се запишете на БЧК курс (курс по отдаване на до лекарска помощ), който ще ви е необходим (или поне едно листче от там) за да може да подадете документи за вашето свидетелство. Но ако за съжаление сте като мен и отидете да карате въпросният БЧК курс след като сте издържали изпит, чакането за прословутата книжка се увеличава многократно и периода граничи с абсурдния максимум, който е необходим да изтърпите преди да вземете една брадва и да получите документа по най-бруталния възможен начин: хе хе хе, още няколко дни само и можеше да ме пишат по вестниците.

Но да се върнем на БЧК курса. Така трябва да предвидите времето си, че да се запишете за курса поне 40 дена (има някаква символика ако ме питате) преди изпитите си за кормуване (т.е. най-добре е веднага щом почнете курса да отидете до най-близкото подразделение на БЧК (Български Червен Кръст) и да се запишете за курса). Така, ако не го направите може да попаднете на листата на прецаканите баламурници, където бях попаднал аз. В деня, който взех двете свидетелства – ухилен до уши естествено, отидох до въпросното БЧК (клон Шумен, който се намира близо до старата поликлиника, в казанджийската улица). Там трябва да търсите счетоводство или каса, или нещо от сорта, където ще кихнете парите… по-точно ще се запишете, за да можете след месец и нещо да кихнете парите. Намерих мястото и там ме очакваше една жена видимо задоволена от работа та си (с такова впечатление останах след като я поздравих :“Добър ден. Тук ли да се за пиша за БЧК курс“, а тя нежно (доколкото го позволяваше дрезгавия глас) ми подвикна „Дай си личната карта!!!“). Дадох я бърже, такъв съм винаги бърже давам, и тя започна да ме пише в някакви списъци. След, което ми хвърли листче с някаква дата на него и ми каза да се готвя за курса (като нося химикал, за да решим някакъв текст) 40 дена от въпросната дата и да нося познайте колко лева? Да точно така 40 левчета (явно си го обичат това 40). Тука реших да включа чара си и започнах да и обяснявам, че съм изкарал курсовете си и само БЧК-а ми остава и ако има някакъв начин да ме запише по-рано, като и намигнах многозначително. Отговора беше лаконичен и категоричен – твърдо „НИЕ“ нямало възможност за по-ранна дата. Мислех си да споря (сега ме е яд де, трябваше да пробвам с кашлица Беронка, както ме учил чичо Митко – техниката е проста, закашляте се, вадите десет лева от портфейла си правите вятър с тях), но така и не спорих защото след ден пътувах за Варна и мислех там да пробвам да мина, оказа се, че и там се чака горе долу толкова време. Поразпитах няколко приятелчета, който ми обясниха, че може да се оправиш по-втория начин (даже 10 левчета била тарифата за документа, иронично нали), но реших да почакам – все пак к’во толкова. 40 дена горе-долу толкова ми беше курса, майната му.

Обаче е наистина весело да чакате нещо, което ви се полага доста преди това. Не се ядосах. Поне докато не се срещнах с един познат, който изкара изпитите две седмици след мен и отишъл да се запише за БЧК… Само че там не била нежната госпожа, а някакъв чичо, който го записал за СЪЩАТА СЕДМИЦА, само ДВА дни след като е отишъл. Ето тук бих искал да кажа, естествено ако ми позволите ДА Е*А ШИБАНАТА ТИ ДЪРЖАВА… ха сори, ако съм ви засегнал. Дано да не се срещам с лелчето втори път, хе хе хе. Та пича мина и замина и изкара книжка около седмица преди мен, хем го водих с две седмици преднина ??? Както обичам да казвам живеем в страната на неограничените възможности. Както и да е. Дойде заветния миг. Курса бе около 4 часа, така че щом дойде и вашият ред, оставете деня си свободен. Честно самият курс не беше лош, дори полезен, ако можеш да изтърпиш всичките четири часа без да загубиш интерес. Също така може да се почувстваш много умен, ако имаш елементарни познания по анатомия (примерно ако знаеш, че има разлика от артериална и венозна кръв). В началото сте предупредени, че курса е много важен и сериозен и че може да ядете дръвцето, ако не внимавате… (викам си радост още 40 дена) естествено всичко бе пълна заблуда. НЯМА ЧОВЕК, който си е платил курса и да не го е взел, като дойде вашият ред ще разберете как точно.

Взех и този прословут документ – един червено жълт с холограмен стикер и едно негово ксерокопие с печат и подпис, което да занеса в КАТ.

Естествено курса протече така, че да не мога да отида същия ден до КАТ. За това работата се отложи с още един ден. Почнах да поразпитвам познати, които скоро са минали през ада… през КАТ де. Казаха ми да пия два глог-валериана преди да тръгна и да се готвя да ЧАКАМ.

Само, че чакане нямаше. Признавам всичко мина на луд късмет и не ми отне повече от час, може би час и двайсет.

Сутринта запалих колата и отидох до КАТ… така де баща ми ме закара, исках да кажа. Естествено там няма конкретно обяснение кое как, но видях на входа един мъж, който тъкмо излизаше от гишето с информация и го попитах как се процедира. Той ми каза да отида на 7 гише и от там ще ме упътят. Имаше двама, трима човека, който за моя радост също бяха като мен кандидат шофьори и те хорицата ми казаха, че първо се минава през гише номер 1 (естествено не в същата сграда) за да си взема необходимите бланки. Отидох, обясних и ми метнаха два листа. Като се върнаха „мойте хора“ ми обясниха, че ми трябва още едно листче Декларация че съм български гражданин. Така де, давам на пичовете един куп документи, примерно за 16 години обучение в България, лична карта с БЪЛГАРСКО ЕГН, но те милите от къде да знаят, че съм българин?! Познайте в кое гише трябваше да взема Декларацията… Да точно така гише номер 1. Не виня лелката, която бе пропуснала да ми каже, дори се съмнявам, че нарочно го е направила, за да се видим пак. Сигурно ме е харесала – такъв голям розовобуз момък, че и възпитан при това. Тук искам да кажа, че нямаше нито един човек от персонала в КАТ, който да не бе учтив и да не бе отвърнал на поздравите ми (за което им благодаря)… така де доста „Добър ден“ и „Заповядайте“ получих, а лично това ми прави хубаво впечатление. Взех и декларацията и стана времето за техническата им почивка. 10:00 до 10:15. Мислех да попълня документацията сам. Има и вариант да го направи служител на КАТ, естествено се заплаща. Но после се спрях на варианта с намесата на чуждо тяло. Пишеше да се пише четливо, а аз пиша подобаващо неразбираемо за един инженер. За това тръгнах да търся нужното гише. То е номер 11 и се намира в един гараж до входа. Беше 10:10 и почивката на лелката попълваща документацията не бе свършила, все още пиеше кафето си на вън, но като ме видя, каза че ще ме оправи веднага (нямаше други нагли да я безпокоят в почивката й освен мен). И тука му провървя на розовобузия момък, си помислих. Подадох и бланките и като видях, че ще ги праска на пишеща машина ми стана малко смешно, така де освен в музеите и КАТ къде другаде ще ги видите. Само, че след две минути си получих документите готови и мандибулата ми увисна (мандибула е долната част на устата, ако не знаете, да не си помислите нещо). Така остана само да платя таксата (по-долу ще ви опиша точния ценоразпис на това да станеш шофьор) и да се върна, на кое гише познайте? Да точно така номер 1. Реших, че лелката има късмет. Отидох на касата имаше само двама преди мен. Там също бяха учтиви. Изцепих се, че искам експресна поръчка, а те ме поправиха, че в БГ има само бърза и нормална, съответно до 10 и до 30 дни, като цените са както следва 24 лв. и 36 лв. – реших да прасна бързата достатъчно бях чакал. Естествено ми излезе 44 лв. Имаше някакви такси, преводи и прочие. Така де доста хора трябва да храним в тая държава. Отидох на гише номер 1 и там имаше трима преди мен. А само десет минути след като се наредих опашката се увеличи на около 20 човека. Разгеле имах късмет след около 20-тина минути минах, а опашката се увеличаваше прогресивно. Бях задоволен обаче всичко мина много по-бързо от очакванията. От 9:40 до към 11:00 часа, когато получих листчето със заветната дата (след 7 дни).

Както изглежда безконечното чакане е към края си. Дето се вика, ако не стане нищо лошо с мен, примерно да се разболея, да ме блъсне кола или примерно казвам, само примерно, ако някой шибан мармот не ми натроши краката с някоя бухалка, от другата седмица съм шофьор и по документи. На всички, които ще последват моя път – пожелавам да са внимателни и отговорни по пътищата.

Ценоразпис:

- Курс (различно) средно около – 650 лв . За задължителните 31 часа.

- БЧК курс – 40 лв.

- Медицинско – 2,5 лв (2,40 такса личен лекар и 0.1 лв бланка)

- Такси и прочие в КАТ – 44 лв (за бърза поръчка до 10 дни) + 4.6 лв за попълването им от служител (може и собственоръчно)

Необходими документи:

- Свидетелство за издържани теоретичен и практически изпит (двата листа от инструктира)

- Копие на диплома за завършено образование (минимум основно)

- Копие от БЧК свидетелство за завършен курс

- Снимка един брой.

- Медицинско свидетелство от личен лекар.

Надявам се да съм бил полезен.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.